Змиите са студенокръвни безкраки влечуги спадащи към Разред Люспести-Squamata. Разпространени са навсякъде по света,с изключение на континента Антарктида и някои отдалечени острови.Наброяват около 3000 вида,като на дължина достигат от 10 см до над 11,5 м (зелена анаконда),а отровни са 400 от тях.
В България се срещат следните отровни змии- пепелянка, усойница, остромуцунеста усойница, каменарка, котешка змия и вдлъбнаточелият смок.От неотровните видове са разпространени-червейница, пясъчна боа (пясъчница, турска боа), голям стрелец, тънък стрелец (стрелушка), черноврата стрелушка, смок-мишкар, ивичест смок (кощерица),пъстър смок, леопардов смок, медянка, жълтоуха водна змия и сива водна змия.
Змиите са месоядни и се хранят с животни, като се започне с малки новородени мишки, яйца на насекоми, плъхове, зайчета, птици, а определени видове и със змии и гущери. Някои притежават отрова, която използват за да убиват плячката си преди да я изядат. Змийските отрови са сложни смеси и се образуват и съхраняват в специални жлези в задната част на главата. Други змии убиват жертвата, като се увиват около нея и започнат да я притискат докато я задушат, след което я изяждат от главата надолу.След поглъщане на плячката следва период на покой за храносмилане.Зрението на змиите не е добро,но могат да различават движения.Нямат външни уши, слухът им е ограничен до усещане на вибрации, но това сетиво е много добре развито. Усещат миризми чрез изстрелване на раздвоения си език. Змиите са яйцеснасящи и живородни.Местата за снасяне могат да бъдат най-различни,но най-подходящи са закрити укрития и гнезда с постоянна температура. Активизират се с повишаване на температурите напролет и съответно с понижаването им наесен се прибират да зимуват. Змиите обикновено не само не нападат, но и предпочитат да избегнат досега с хора.Въпреки това,понякога ако се почувстват застрашени те хапят.Фобията и страхът от змии при хората е широко разпространен. Затова срещата с тях е нежелателна.