Гризачите разред Rodentia включва около 1700 вида. Те съставляват 40% от всички бозайници на Планетата. Повечето са дребни животни с тегло 50-500 грама, но има и изключения-малка оризищна мишка (5см/4грама) и капибара (130см/50-60кг.). Характерна особеност за всички гризачи е наличието на един чифт горни и един чифт долни резци, които са силно развити, остри и сърпообразно закривени. Те нарастват постоянно, но при непрекъснатото гризане се изтриват и изострят и затова дължината им остава същата. Гризачите нямат кучешки зъби, а на тяхно място се е развила диастема – лишено от зъби пространство на горната и долната челюст, по което се отличават от всички други бозайници. През нея изтласкват от устната си кухина ненужни частици (пръст и други).
Гризачи - какво трябва да знаем за тях?
Внимание!
Гризачите са основни резервоари и източници на зараза при редица вирусни, бактериални и паразитни заболявания при хората и селскостопанските животни. Те са преносители на чума, туларемия, Конго-Кримска хеморагична треска, папатациева треска, ку-треска, салмонелози. Гризачите замърсяват околната среда, предметите на бита и хранителните продукти със своите екскременти, урина, косми, кожни люспи, ектопаразити и други. Така те пренасят болестотворните агенти (вируси, бактерии, спирохети, рикетсии, паразити) помежду си, на животните и хората. Те нанасят и редица механични повреди като прегризват кабели, електропроводи, водопроводи, изолационни, дървени, пластмасови и всякакви разнородни материали.Причиняват големи щети на полето, в животновъдни ферми, ресторанти,магазини и домовете на хората. Те унищожават огромни количества хранителна продукция, не само като я изяждат,а и като я нагризват и замърсяват.
Методи за унищожаване на мишки, плъхове и други гризачи
Борбата с вредните гризачи се води с профилактични и изтребителни мероприятия. С профилактичните мерки се цели да се попречи на гризачите да проникнат в сградите и да се лишат от храна, вода и условия за изграждане на убежища. Това се постига чрез строително-технически, санитарно-хигиенни и репелентни средства. С изтребителните мерки се цели унищожаването на вече заселили се гризачи. Прилагат се три основни метода-механичен, биологичен и химичен. Най-добри резултати се постигат при тяхното съчетаване и комплексно използване за интегрирана борба с гризачите.
Гарантирано унищожаване на гризачи!
След като инспектираме и проучим Вашия обект , ние ще изградим най-удачната дератизационна система за да Ви отървем от гризачите. Използваме модерни методи и средства доказани в нашата практика. Не се отчайвате! Ние знаем как да Ви избавим от гризачите. Свържете се с нас!
Подготовка и унищожаване на гризачи
- Изчакайте идването на нашия екип за борба с вредителите.
- Екипът ще направи оглед, за да идентифицира проблема.
- След като вече сме установи проблемните зони, ние ще извършим първоначална обработка.
- Издаваме протокол за извършените дейности и гаранция за отстраняването на гризачите.
Най-широко разпространени видове гризачи в България
Сив плъх-Rattus norvegicus
Сивият плъх-Rattus norvegicus е космополитен вид, разпространен в почти всички страни по света. Постепенно измества черния плъх от общата им среда на живот. Навсякъде,където има храна, вода и убежища са създадени предпоставки за заселването му. Обитава малки и големи населени места, като се среща в жилища и блокове, заводи, предприятия, сгради и постройки от всякакъв тип. Обикновено се среща по долните етажи, сутерени, мазета, складове и в канализациите. Правят гнездата си в по-сухи места от кананлизационната система, там където няма течаща вода. В открита среда прокопават система от тунели в почвата. Активен е привечер и през нощта. Обикновено живее на групи по 60 родствени животни, които се разпознават по миризма и имат стриктна йерархия на доминиране. Сивият плъх е добър плувец и умее да се катери. Има силно развит слух, слабо развито зрение и изключително добре развито обоняние. Полово зрелите плъхове, особено мъжките маркират местата, които охотно посещават. Мирисните знаци носят информация за пол, полова зрялост, групова принадлежност и други. Доста е мнителен. Видът е всеяден, храни се със зърна, плодове, зеленчуци, ядки, яйца, мляко, месо, дори сапун и свещи. Нуждае се често от вода за пиене и висока влажност на въздуха,като поема влагата чрез кожата си. Размножава се целогодишно. Достига полова зрялост на 3 месечна възраст и след 22-24 дневна бременност ражда 8-12 малки. В рамките на групата полово зрелите екземпляри не формират постоянни двойки, а женските се чифтосват с различни мъжки. Плъховете са социални животни. Създават проста йерархична система с един доминиращ и няколко подчинени. В тази система има ясно изразено антагонистично поведение сред мъжките, но може да съществува и при женските. Социалната агресия нараства около 6 месечна възраст при мъжките и при бременните и кърмещи женски.
Тялото е с размери 42см (с опашката),тегло 300-500гр, отгоре има сиво-кафява до черна, груба,рошава козина, а отдолу сиво до жълто-бяло оцветена. Опашката е с дължина 15-20см, гола, люспеста, по-къса от тялото, долната страна е по-светла от горната. Муцуната е тъпа. Ушите са малки, закръглени, покрити с къси косми. Очите са малки. В природата живее около 1-1,5г.
Черен плъх-Rattus rattus
Черният плъх-Rattus rattus е разпространен по целия свят.Появява се по-рано от сивия плъх и в Европа до 18 век е бил единствен вид.Това е „оригиналният плъх“ на умерените,субтропичните и тропичните зони.Пристига в Новия свят заедно с корабите на Колумб през 1607 година.В Южна Америка и Австралия обитава предимно крайбрежни зони.В Южна и Югоизточна Азия и Африка е почти универсален вид и не е сериозно застрашен от сивия плъх.В някои европейски страни като Швеция и Германия е почти изчезнал.Този вид е известен с ролята си за разпространението на бубонната чума през средните векове.Той е по-топлолюбив,катери се много добре и живее в по-топла и суха среда.Може да скача до 90см.Наричан е още покривен плъх,защото сред любимите му местообитания са покриви,тавани и най-високите етажи на постройките.За него не е присъщо да рови дупки.В природата прави гнездата си по дърветата или в използвани готови хралупи.В сградите намира различни процепи,кухини и дупки и там изгражда убежището си.Личната им територия е 15-30м2(не повече от 100м2).Черният плъх е териториално и социално животно.Формира групи от няколко мъжки и няколко женски индивида,понякога достигащи до 60 броя.Има един доминантен мъжки и няколко доминантни женски,а всички останали им се подчиняват.Видът е полигамен и основно само доминантните мъжки оплождат женските в групата.Защитава територията си и женските чрез агресивно поведение-хапане, скачане,изправяне на задните си крака и удряне с предните лапи.Този вид е вегетарианец и предпочита растителна храна.Не се нуждае от много вода.Размножава се целогодишно,с пикове през лятото и есента.По-малко плодовит е от сивия плъх и не се кръстосва с него.
Тялото е с размери 35см(с опашката),тегло 200-300гр,отгоре е с черна до сиво-кафява, гладка и мека козина,а отдолу е по-светла сиво-бяло оцветена.Опашката е с дължина 18-25см,гола,люспеста,по-дълга от тялото,едноцветна.Муцуната е заострена.Ушите са големи,заоблени,почти голи.Очите са големи и изпъкнали.В природата живее около 2 години.
Домашна мишка-Mus musculus
Домашната мишка-Mus musculus е космополит и живее при всякакви климатични условия.Тя е най-приспособеният към синантропен живот гризач,но малките и размери са причина тя да преотстъпва жизнената си територия на плъховете.Обитава жилищни и стопански сгради, складове,ферми,заводи,предприятия,заведения и магазини,както и открити места и природни биотопи.Активна е главно през нощта,по-рядко през деня.Видът е отличен катерач и плувец. Храни се с храни от растителен и животински произход.Предпочита различни зърна и семена, сушени плодове и зеленчуци,млечни и тестени продукти.Не се страхува да консумира нови храни и за разлика от плъховете не се плаши от нова среда и бързо я открива и свиква с нея.Дневно изяжда 10-15 грама храна.Може да оцелява с много по-малко вода,за разлика от плъховете.Домашната мишка живее на семейни групи с добре изразена йерархична структура. Тя се доминира от силен мъжки, който единствен се чифтосва с женските. Достига размножителната си възраст за около 42 дни. Женската ражда котило от 5-6 малки,20 дни след зачеването си.Размножава се целогодишно и всяка женска може да роди 5-8 котила годишно.
Тялото е с размери 16см(с опашката),тегло 15-20гр,гърбът е сиво-кафяв,а коремът е по-светъл с жълтеникава окраска.Опашката е с дсължина 6-10см,почти гола,равна на дължината на тялото или малко по-дълга, едноцветна.Муцуната е заострена.Ушите са големи,заоблени и голи.Очите са малки. В природата живее около 1 година,а при висока численост 6-8 месеца.
Обикновена полевка-Microtus arvalis
Обикновената полевка-Microtus arvalis е повсеместно разпространена в България.Обитава открити места,сухи ливади,люцерни,обработваеми площи,ниви и градини.Активна е през цялото денонощие.Живее на колонии в система от сложно преплетени подземни дълги ходове с различен брой дупки на повърхността.Дълбочината им е 30-50см.В тези сложни лабиринти полевката строи гнездото си,отглежда потомството си,укрива се от множество врагове,складира запаси от храна.Обикновената полевка се размножава изключително бързо.След бременност от 3 седмици,женската ражда 6-7 малки и може да забременее няколко часа след раждането.Ембрионите се развиват,въпреки че майката кърми малките от предното котило.В следствие на това, при благоприятни условия, една женска може да дава по едно котило на всеки 20 дни.Младите женски могат да забременеят още на 13 дневна възраст,въпреки че зависят от млякото на майката до 20 дневна възраст.Така една женска полевка през краткия си живот може да роди до 50 малки.Въпреки че много хищници се хранят с полевки (невестулка, лисица,котка,мишелови,керкенези,сови),тази висока скорост на размножаване води до масово нашествие през няколко години.Полевката се храни със зелените части на растенията и по-рядко със семена.Тя нанася големи щети на нивите ,докато още са зелени.Способна е напълно да унищожи житната реколта.
Тялото е закръглено с размери 10-16см (с опашката), тегло 30-50гр,гърбът е сиво-кафяв,а коремът сив.Козината е къса и гъста. Опашката е къса, с дължина 2-4см.Муцуната е притъпена. Ушите са закръглени и къси.Очите са малки. В природата живее до 8 месеца.